ЖЕНА ПОД НЕБЕТО
Не може да се види много
от мястото, където е:
хлътнатинка между две вълни на огъналата се земя.
Досеща се за едно-друго,
но повече харесва
да се оставя на наивната светлина.
Тогава е спокойна,
като че ли някой
с кимване е потвърдил тайните й надежди.
Може да си ти, звезда.
Защо да пита, ти светиш
и сигурно това е достатъчно.
© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.05.2004
Екатерина Йосифова. Сиромашко лято. Варна: LiterNet, 2004