ВИСОКО ЕЗЕРО
Особената светлина трепти
над езеро, което е почти:
почти дълбоко и почти зелено,
почти заспало и почти стаено,
почти забравено, почти спасено.
Минава птица и минава облак,
почти докосват тишината обла
с прозрачни сенки. Слънцето минава.
Особената светлина остава.
Минават дъждове, минава вятър
и всичко по реда си на земята.
По бреговете му, обрасли с клек,
почти личи пътека на човек.
Понякога по нея идва, само
да поседи накрай деня на камък,
да помълчи в сиянието нямо.
А камъкът, от лишеи изписан,
е стар почти като спокойна мисъл.
© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.05.2004
Екатерина Йосифова. Сиромашко лято. Варна: LiterNet, 2004