ПЕСНИЧКА ЗА ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ
Лицето й е детско и ръчицата й
расте до моята ръка.
В картофената нива на живота пиреят на егоизма лази
и с думата любов несигурност покълва и омраза.
Вехтее думата любов, лицето й от болни сенки е белязано.
А твоето лице е детско и ръчицата ти
докосва моята ръка.
В картофената нива на живота се извива яко
на днешната ни работа гръбнакът,
вечеря сладка и легло за галене открая чакат.
А нейното лице е детско и си свети
самичко в мрака.
© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.05.2004
Екатерина Йосифова. Сиромашко лято. Варна: LiterNet, 2004