ПЕСНИЧКА ЗА КЪЩАТА
Наистина ли мислиш, че това е най-безопасният въпрос?
Любен Дилов, "Тежестта на скафандъра"
Може би сме оттука, горе-долу по мярка е къщата,
заградена отвсякъде от небе и от време.
Тук-там духа, тече, зиме в стаята, лете в къшлата
сладката смрад замайва, духът благодарно дреме.
стари са колкото къщата
другите те са същите
мухата паякът същите
пръстта кристалът същите
змията трева в пролуката
а ти а те са оттука
Над къщата обла грее слънце, хладнее луна,
свири вятър, вода се полюшва в огромното блюдо,
всеки друг ту си спи, ту си търси храна,
а човекът е нервен, постигнал поредното чудо.
вечно преправяш къщата
пак си я искаш същата
какво по покрива чука
може би си оттука
Над къщата обла дъжд вали, сняг вали, падат сажди,
неспокойни ята падат есенно в здрача,
пада семе и никне или погива от жажда,
а човекът е нервен с поредната своя играчка.
градиш ли палиш ли къщата
няма да бъде същата
търсиш ли ровиш наслука
си и не си оттука
Обла къща сияе всяка бръчка закръглена
зряла ябълка крива нарочно
а разнежен и нервен с любов остроъгьлна
човека ножа си точи.
© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.05.2004
Екатерина Йосифова. Сиромашко лято. Варна: LiterNet, 2004