КАТО ЗА ПЕСЕН
На чувствата в отчаяния лов...
Калин Донков
Като за песен нареди поета
думи за любов и лесни рими.
С фенер измамен славата все отдалече свети,
а детската душа човешка прости жалби има.
По майка и по вярна обич жалба
и че животът си е май за хляба,
и че единственото огледало
на спомена е вече помътняло,
и тиха скръб по разпиляна младост,
и Никога с отровната й сладост...
Поезията? - Принцеса просякиня
с измахнато в прозрения лице.
За сития е изветряло вино.
За гладния е дървено яйце.
Той пролетна луна развя и кърпа
бяла,
изгладена за нечия раздяла,
и топли устни и преплетени ръце,
еднаква жажда в другото сърце
-
смиреното убежище за тези,
които са дошли и ще изчезнат.
Поезията? Човешките души
в леса на чувствата са боси и невинни,
да ги пожали, да ги утеши
той я повика с детското име.
© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.05.2004
Екатерина Йосифова. Сиромашко лято. Варна: LiterNet, 2004