ИГРАТА
Мярна се
изящна остроноса
с огнено размятана опашка
Човек почти узрял седи, почти спокоен.
Не може вече да забрави празния небесен поглед.
Не може вече мигаща следа да го повика.
Жалка остроноса
с размятана
опашка
Дори не на шега,
дори не е от скука,
защо тогава се надигаш?
...рехава
ръждива
жалка
жива.
Отново кътчета за криене,
храсти и ливади некосени,
стаи пълни с хора
или пълни с по един човек,
пътеки
почти невидими, край тях татул едрее,
прекрасните цветя на леността живеят своя
невинен и чудовищен живот.
И стиховете са сред тях.
И никой не е сам на никоя пътека.
Играта си отиде, аз съм се
и тоя път загубила. Сбогом с обич
на заблудата, която
не ни принадлежи.
© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.05.2004
Екатерина Йосифова. Сиромашко лято. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Екатерина Йосифова. Имена. София, 1987.