БАБА
Тя е малка и бяла
и готова душа.
И домът й е малък,
там се стига пеша.
Всяко нещо харесва,
все било за добре:
и на вуйчо адреса
в град на чуждо море,
и на дядо мустака
над корава яка
(той е млад, той я чака
да вървят под ръка).
Сутрин бързо и драго
тя градина реди:
всяка тревка е блага,
всяка пръст ще роди.
Тя е впрочем отдавна
под трева, под салкъм.
И каквото да става,
знам й тайния сън:
дъх се топличко носи,
трепка лист, трепка звън -
то животът си свирка навън
с нейните кухи кости.
© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.05.2004
Екатерина Йосифова. Сиромашко лято. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Екатерина Йосифова. Имена. София, 1987.