Борис Роканов - Великолепно стихотворение за морето и Твърдица, за рибената супа и за лявата ръка, която се загуби някъде при Шабла

ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА МОРЕТО И ТВЪРДИЦА, ЗА РИБЕНАТА СУПА
И ЗА ЛЯВАТА РЪКА, КОЯТО СЕ ЗАГУБИ НЯКЪДЕ ПРИ ШАБЛА

Почти море, зелено, чернооко,
със хребети и толкова малини.
С пълни шепи,
тя, жената знае за слънцето отсреща
и за слънцето,
което се задава, ей, от онзи там прозорец.

(Тя е слънчева и глуха -
казвам й, ела дояж си рибената супа -
тя е слънчева и глуха).

Може би е там горещо, или не е толкова горещо
там.

Те си тръгват млади и кипарисоподобни,
отиват си като кипариси зелени.

Те почти си тръгват,
тя почти се връща с безподобното море
под дясната ръка,
защото лявата реши да се разхожда край морето
и вече осми месец някъде със друг живее,
лявата, безмозъчна ръка
край Шабла.

Ръката, която е като
последен залък,
като
смачкан магданоз,
като
индийско орехче
и джинджифил
и копър

вече бърка супите със лелките в Твърдица.

Ръка - любов, река - любов,
Почти море - почти любов,
Сезона на карначетата от канарчетата свърши.

Почти завърших това морско стихотворение
с лице 76 метра.

Сега ще взема да го кача на черешата,
за да стане едно пийнало стихотворение,
после ще го сваля,
за да хапне много малко
и пак го качвам горе на черешата,
че вече ми омръзна да го пиша.