* * *
Надминавам себе си в мълчанието.
Мойта стая, пълна със юргани,
сгъстява тишината
и подканя снега да завали през лятото.
Часовникът отеква в празнотата,
минутите се удължават като крайници
през пубертет
Ефектът пуска думите
и се вслушва наоколо.
© Борис Роканов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2004
Борис Роканов. Истерично село. Варна: LiterNet, 2004