МОЕТО ОТКАЗВАНЕ
Зная всички метафори
за любов
за пробуждане, за тишина...
Не е възможно
пръв да съм открил живота, не е възможно
аз да давам тон на птичите ята.
Прескочени огньове
пълнят ноздрите ми с пепел,
погледа ми с дим,
гърлото с мъгла.
Отказвам се от всичко свое старо,
отказвам се от старата любов,
от моето прекрасно преживяване,
а беше толкова прекрасно дори последното отказване,
последното минаване по стаята,
думите, които разменихме на улицата,
пълна с приглушени викове: празни, празни, празни думи -
отказвам се.
Да свърша спомените и със спомен и без спомен
да попушим малко,
дори това да е последната цигара.
Всичко е разпръснато и си живее,
по кафенетата е пълно с ученици,
а аз се люшкам там без тебе и люшка
старческата болест кръста и сърцето.
Отказвам се от тебе,
ти предаде мойто вдъхновение,
заложи го за пукнат грош: Припомни си книгите, които
четяхме заедно,
и онзи светъл, бутафорен първи ден със
- Моля, да, добре и
избързалото приключение.
Отказвам се от любопитната любов,
моята любов е любовта
очакване. Очаквам
звън
и тържеството на отключена врата -
тежи върху главата ми стотици километри
вятър.
Видях върху скала изсечен твоя профил.
© Борис Роканов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2004
Борис Роканов. Истерично село. Варна: LiterNet, 2004