* * *
Когато са ме направили
от реброто - на Адам
сигурно - не съм искала
щом - още - страдам.
Упорито го следвам
- недоволна - и мрачна
- привлича ме - неизбежно
истинското ми място.
И - обожавам огъня
- като кръвта - топъл...
Пред всяко сърце - по навик
препречвам пътя на болката.
И съм чуплива и бледа
като кост - извън мястото си.
Че се нарича любов
- не намалява тъгата ми.
© Боряна Коскина
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.06.2004, № 6 (55)
Стихотворението получава Поощрение на конкурса "Магията Любов" (2004), Казанлък.