EX LIBRIS
Биляна Атанасова
Екслибрисът е гравиран или печатен знак, който идентифицира собственика на книга. Екслибрисът е вид етикет. Обикновено той се намира в самата книга, на заглавната или на последната страница. По своя произход думата ex libris е латинска и означава "От книгите на...". Много от тези етикети са с декоративен характер, като изобразяват различни оръжия и щитове (със или без семеен герб) или някакъв друг дизайн, по вкуса на собственика. Един от най-важните елементи на екслибриса е надпис с името на собственика, такъв надпис неизменно присъства независимо от стила и изпълнението на екслибрисите. Създадените до днес екслибриси изобразяват орли, лъвове, мечки и други животни олицетворяващи силата и мощта, знанието и мъдростта. Традиционно около тези животни се изобразяват различни оръжия, най-често шпаги, както и щитове. Като фон се използват щитове, дъбови клонки и други символи, типични за родовите гербове.
Интересни като стилистика са индийските екслибриси, които са на основата на калиграфското изкуство. В центъра на изображението обикновено стои сленчевият диск, стилизиран до цвете. Често изображението на екслибриса е обвързано с името на собственика. Този тип екслибриси са били изпълнявани с мастило.
В екслибрисите присъства и фигурата на човека, лутащ се през дърветата или приведен над книгата. Много любим сюжет на екслибристите е човекът в компания на диви животни - мечки, елени и други. Често срещани са и екслибриси, в които има няколко човешки фигури, преплетени около някакъв символ - планетата земя, книгата, слънцето...
Срещат се екслибриси с книги и символи от различни азбуки, монограми, които съответстват на имената на собственика на книгата.
Нерядко в екслибриса може да се открие алюзия или умалено копие на някой световен живописен шедьовър.
Екслибрисът дълго време се е свързвал с библиофилите. В модерния си вид екслибрисът се появява в Германия, няколко години след изобретяването на подвижната печатница. Албрехт Дюрер и Ханс Холбайн проектират и гравират няколко екслибриса. Един от най-рано познатите американски екслибриси е този на Стивън Дей през 1642 година.
Пол Ревере и Натаниел Хърд са познати автори на екслибриси-гравюри. Изкуството на екслибриса процъфтява през XVII и XIX век.
Голяма част от съвременните екслибриси са рожби на масовото производство и се продават в книжарниците, което отнема много от тяхната индивидуалност и мистицизъм.
В наши дни силно персонализирани екслибриси се правят предимно за колекционери от малко на брой графици.
За българското битие на екслибриса виж Международен Екслибрис център, София
Приложение 1
![]() |
Ръчно оцветена гравюра от 1470 година. Екслибрис на монаха Хилпбранд от Биберах. Представлява ангел, прегърнал щит, герб на фамилията Бранденбург. |
![]() |
Индийски екслибрис от XVII в., принадлежал на династията Мугхал. Екслибрисът е мастилен и е с размери 37 х 27 см. Намира се в Музея "Метрополитен" в Ню Йорк. Екслибрисът представлява shamsa (слънце). Изграден е на калиграфически модел и включва официалното имераторско име и заглавия на Шах Джахан. |
![]() |
Екслибрис от XVIII в., принадлежал на английско графство, гравюра върху хартия с размери 112 х 90 мм. Това е хералдически знак, изобразяващ два изправени на задните си крака и с разперени крила дракона, държащи щит. Мотото на екслибриса е "La vertu est la seule noblesse" ("Целомъдрието е благородство"). Екслибрисът е принадлежал на трима графове на Гилфорд - Франсис, Фредерик и Жорж Аугустус. |
![]() |
Съвременен екслибрис от 1920 г., изобразяващ момиче с елен, на Ерик Гил (англичанин, 1882-1940), релеф на хартия, 60 х 60 мм. Екслибрисът е направен за Ананда Куумарасвами и се съхранява в лондонската галерия "Тейт". |
![]() |
Екслибрис, правен за Ерик Гил от Филип Харгийн (англичанин, 1980-1988). Екслибрисът е релеф върху хартия с размери 37 х 45 мм. Представлява отворена книга с монограм на всяка страница. На лявата страна има кръст с инициали CSP в основата, а на дясната страница е, под което има g, инициалите на притежателя. |
© Биляна Атанасова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.01.2005, № 1 (62)