Антоний Петров

QUICKSTEP

думите й идват бавно
по бавно от пътнически влак
тя движи своето присъствие
като катафалка
от едногодишна прохожда нататък
през детската градина досега
черното винаги е на мода
живота й е скучна графика
с червено по ръбовете
съболезнованията са актуални
сменят се само лицата зад думите
и връзките с тях
обувките
желанията
били по истински от казаното
казват
че словото идва накрая
а останалото е уши
със чесън