ВРАБЧЕ

Какво ще клъвне зимното врабче, освен парче от твърдата ми кифла?
А в мен едно забравено момче прибира прашката,
                                                                                  победоносно се усмихва.
Кръвта по шепите му не личи -
                                                хлапакът никога със мене не прекрачва прага.
Смъртта привлича мъжките очи, привиква ги -
                                                                                    от женска ласка пó е блага.

Така и аз промъквам се в живота ти,
                            нали съм с благороднически вид, с осанка достолепна,
нали редя ти сладки словеса,
                нали ти обещавам пух тополов, пролет моя, моя бяла пролет,
но толкова съм хищен, хитър и жесток и толкова свиреп -
                                                                                                като лисица степна,
че вече нямаш шанс дори да чуруликнеш пред последния си полет.

Би трябвало да бъда справедлив, би трябвало да бъда по-човечен.
Би трябвало да те отмина - все едно, че си
                  досадната гледачка на ръка, поседнала под мен, на тротоара.
А аз какво?
Наместо остри нокти да забия в душичката на кифлата препечена,
дори в смъртта си ще проклинам онзи миг,
                                                когато жадна длан по твоето лице прокарах.

Не питай повече къде е пролетта -
                              като безжалостна лавина в зимните ми сънища се срути.
Кажи сега какво да правя със тези доверчиви небеса,
                                                                        увиснали в очите ти измамени...
Врабче, врабче, ти просто трябваше да литнеш пет секунди, пет минути
преди да заредя във прашката душата си -
последния си камък.

© Валери Станков, 2003
© Издателство LiterNet, 28. 02. 2004
=============================
Публикация във: Валери Станков "Челен удар", Варна : ВСУ "Ч. Храбър", 2003.