Валери Станков

ДУША

...защото, колкото и да е дълъг,
животът има своя хубав край -
душата ти излита като гълъб
с надеждата, че все пак има Рай.

Лети през облаци и през Вселени -
през времена, пространства, висини.
Защо я гледат тъй опечалени
приятели, роднини и жени?

Наместо да поливат гроба с вино,
да седнат и да пият в нейна чест.
Спокоен съм. Смъртта е смешно кино.
Аз съм готов да литна още днес.

Дали е рано - или е навреме?
Навреме тръгва само канен гост...
И моля се в душата ми да дреме
един из мертвих възкресен Христос.

Дали ще ме приеме Бог, не зная.
Едва ли, щом разбрах - на този свят
опита ли човек да смъкне Рая,
превръща сам живота си във Ад.

Други публикации:
Валери Станков. Автопортрет със светкавици. Варна: Книгата, 2006.