Виолета Бончева - Моята улица

МОЯТА УЛИЦА

Тази улица се казва Носталгия -
по нея стъпваше времето
и аз до него.
Беше кръстосана с листни чадъри,
котешки стъпки и тромпети.
Беше центърът на света
тази улица,
която ме разхождаше под сенките си -
събирах ситни лимони по нея,
един старец ми махаше под сомбрерото си.

Сега аз съм като една улица -
преминават през мен колелата на болката,
а сърцето ми, умореното куче,
не спира да cе дърпа назад
и да моли.

Стихотворението печели наградата "Избрано от издателите" в Портланд, САЩ.