Страшимир Цанов е роден на 09.04.1961 г. в Плевен. Завършил е Шуменския университет "Еп. Константин Преславски", специалност "Българска филология" (1985). Доктор по филология (1999), тема на дисертацията: "Религиозната аксеология в Яворовата поезия" (Автореферат. София, 1998). Асистент по "Теория на литературата" в Шуменския университет от 1989 г. Редовен асистент по "Нова българска литература" от 1990 г., а от 1996 г. - главен асистент. Доцент по "История на българската литература" от 2004 г. В периода 2005-2007 г. е главен редактор на списание "Любословие" (Хуманитаристика) на Шуменския университет. От 1998 г. е лектор по български език и литература в Южноукраинския педагогически университет и в Белогород-днестровското педагогическо училище, Одеска област, Украйна. Има множество статии и студии в научния печат. Автор е на книгите "Религиозните кодове на българската литература" (1995) и "Историографски аспекти на българската литература" (2006).

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

Статии
  Историческият наратив на "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджа" от З. Стоянов
  Паратекст и смисъл във Вазовата "Епопея на забравените" [съавтор: Снежана Великова]

---

© Електронно издателство
LiterNet, 2004-2009