* * *
За недоволния светът не се окръгля.
Той не завършва в залеза, ни в хребета от сняг,
блед някъде над покривите; не опира
о звездата, милостиво
над кратката ни нощ надвесена. Къде
да иде недоволният, къде да се загуби,
кой път навън да избере? Все този край,
все тази музика на сферите, все линии,
които в себе си се връщат съвършени.
Светът
на недоволния завършва в слово,
но словото в омара продължава.
О, лято, влага сутрешна... Завиждам
за зрението на виделите и за слуха
на чулите, ала хвала на тези,
които вечната ни незавършеност строят.
© Миглена Николчина, 1993
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Скръб по Далчев",
С., 1993.