СЪНЯТ НА РУЧЕЯ
Надвесени над спящото момиче,
шептят дървото и звездата.
- Вземи си за очи два мои листа.
- Вземи два мои лъча за зеници.
- Ах, тежки сънища ме мъчат -
мълви сърцето -
туптя сред плът от клей, пулсирам
в артерии от пяна.
Как сладко диша, сякаш блика
през своя сън момичето; шушукат
в ухото му дървото и звездата.
- Солената си кръв дай в сладкия ми сок,
за да приготвя
напитка от зеленина.
- Струящата си кръв дай в мойта лава,
от всяка клетка нека огън бликне.
- Чудати сънища ме мъчат - мълви сърцето -
уж съм кълвач и удрям все един и същи удар,
като планета уж описвам кръгове.
Почти прозрачно
е в своя сън момичето; звездата
по-ниско грее и докосва
с листа дървото лекия му дъх.
- Ела при мен: между клонаците живей
и с рижите лисици се търкаляй,
с врабците скачай, с дървесината мисли.
О странни сънища, о сладък глас...
- При мен ела: гмурни се в пяна от искри,
изригвай сред фонтани от комети и танцувай
в сърцевината на галактиките.
О нежни сънища, о песен от сребро...
- Вземи за ириси две хлорофилни капки.
- Налей в зениците си звездно вещество.
- Отпий от виното ми.
- В моя огън се стопи.
Как шумолят води прозрачни! Ах вода!
Сън сред омара на цъфтящи брегове!
Дълбочини, където рибите бленуват!
- Сега дървото виждам -
бокал изпълнен с кипнала зеленина,
туптяща вечност, радостно сега.
Звездата виждам -
усмихната уста от огън,
безкрай, който пулсира,
и вълшебно тук.
О радост без предел, екстаз без край!
Засяда между клоните звездата и потапя
листа дървото
на ручей в ромолящите води.
© Миглена Николчина, 1993
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Скръб по Далчев",
С., 1993.