* * *
Отсам животът ми покой не ще намери,
ни здрача син, нито прохладния ветрец,
който клепачите целува. Докрай ще бъде ден,
а той зениците прогаря...
Крадец на сенките, о пладне,
сред блесналия ти варовик бродя,
прозрачна сянка, дето сенките зове
с глас възпален.
Сънят
над мен
като таван варосан се навежда
все тъй, все тъй до бяло осветен.
© Миглена Николчина, 1993
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Скръб по Далчев",
С., 1993.