ОБРАТНАТА КУЛА
Сред равнината от червена глина
започнах кулата си да градя.
- Какво докосва моите длани,
подобно облаци от лека свила?
- Това са свилените пръсти на пръстта,
докосва те коприната на хумуса.
Положих още камъни върху стените,
стени могъщи в равнина от глина.
- Какво със мирис обонянието гали,
сякаш цъфтят звездите върху стъбълца
от мрак?
- Това е мирис на подземни езера,
цъфтят прозрачни струи, извори дълбоки.
Положих още камъни върху стените,
все по-далече скелето растеше
над равнината от червена глина.
- А тая светлина, която виждам,
света обгърнала в покой и ясност?
- Това е огънят, момиче, огънят,
това са тигрите на пламъка, възторгът
на треската и знойните пожари.
Но нека още камъни положа!
Но нека още израстат стените!
Нека изчезне равнината
и се стопи червената и глина.
- И ето - чувам тишината да тръби
последно да, върховен отговор.
Улавям цял света в звука на тишината!
- Това е звук на вятър, който вие,
това са вихрите, които стенат,
не тишина - а рев и безсловесност!
О, как наказана ще бъда!
О, как ми се отплаща дързостта ми!
Обратна кула аз съм изградила,
в съня съм се събудила, във време,
към изворите си омаяно поело,
и шибат свойта азбука стихиите,
и се разнищва всякакъв език.
© Миглена Николчина, 1995
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Асимволия",
С., 1995.