* * *
Кой би ногъл да влезе вече
през портата на изгрева
или през портата на залеза,
през сънища от рог или през слоновата кост
на празните съновидения? Комай изпитано е
вече всичко,
бе тук вълшебникът със своя жезъл
и лунният младеж със флейтата,
детето също бе - да се посмее, а на зазоряване
едно момиче с черен кон премина,
докато гаснеха звездите.
Бе взряно към небето - то мълчеше.
Дали разтворихме пространствата,
а се захлопнаха вратите?
© Миглена Николчина, 1993
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Скръб по Далчев",
С., 1993.