* * *
Кой ли сред златните листа копнее
да бъде плът отново?
Зове ги въздухът избистрен,
завръщат се, макар и мъртви.
велика сила е земята,
когато шумата дими и на безмълвни струйки
се разпилява есента.
Кои са те? Защо прегъват
дърветата с плода си? Не отвръщат,
унесени в безкрайния си блян.
О
как човек бленува!
Да е дете отново, да е млад отново,
под пожълтели клони да приседне
изнемощял, но прояснен -
накрая
просто да бъде тук, да бъде тук, когато
водата бавна все по-надалече го повлича,
макар и плътна с тлеещи звезди.
© Миглена Николчина, 1993
© Издателство LiterNet, 22. 02. 2004
=============================
Публикация в: Миглена Николчина "Скръб по Далчев",
С., 1993.