ЗНАЦИ II
Сигурно сме го почувствали тогава -
аварийният изход е отворен, полъхът на надеждата,
новините в пет, изпитият коняк ни разгаряха,
семейни огнища, огнища на напрежението,
разпалвахме се и си обещавахме, о, утре!
Утре ще бъдем заедно, ще обядваме заедно,
ще си държим ръцете, с мигли ще се гъделичкаме,
о, заедно и кожата ми ще е всеотдайна,
о, заедно и походката ти ще е глътнала бастун!
Но утре: дай си ми парцалите,
нà си ти куклите,
нà си ти парцалите,
дай си ми куклите.
Утре дойдоха майстори да остъклят терасата,
и други майстори - да демонтират
излишните сърца,
и трети майстори да ни сковат ковчези.
Утре бяхме гузни, примирени и заети,
посипахме главите си с пепел
от семейните огнища и от огнищата на напрежение,
о, кожата ми е разядена от солта на сълзите,
о, бастунът се е счупил и те състарява болката.
Но: аварийният изход е отворен,
хоризонтът още не е,
нà си ти аварийния изход,
дай си ми хоризонта...
© Мирела Иванова,
© Издателство LiterNet,
16. 12. 2003
=============================
Публикация в: Мирела Иванова "Памет за подробности",
С.: ИК "Пан", 1992.