ВСЕ ОЩЕ
От пръв поглед разбрах:
този човек е роден вятър.
Можеше да отнесе аромата на гниещи плодове,
да издуха
плача
и разнежи лицата,
да разпилее отломъците от едно минало,
все по-опасно.
Никне жълта трева,
отразява се синя в очите на вятъра.
© Мирела Иванова,
© Издателство LiterNet,
16. 12. 2003
=============================
Публикация в: Мирела Иванова "Памет за подробности",
С.: ИК "Пан", 1992.