ПОЗИВ
Иронийо-сестричке, обери си крушите!
За час поне. Тясна е стаята - като ковчег,
гласът ми иска да си поговори сам, без ехо.
Твоят изтънчен кикот се явява
венец на всяко мое дело,
всеядните ти зъбки ръфкат
изпосталяващите ми - и без това - илюзии...
Иронийо-сестричке, чупката!
За час поне да пофлиртувам безнаказано
с властта над спомените си,
да се наплача като хората,
да си порецитирам Вазов, "Мойте песни",
възторжено да преразгледам снимките,
да се завърна в Лондон, Амстердам,
Берлин, Париж и Рига,
които ми отиват като роклите,
ушити ми от леля Милка.
Иронийо-сестричке моля те
В шепи да подържа изронения зъб
на страстта той вече не оставя белези
Да прочета любовните писма
купчина покъртителни клишета.
Да помечтая за Ивайло
за излета ни на 13.05.1992 г.
високо и далече само двамата
и да умра от умиление
Иронийо-сестричке,
ела си после, изкъпи ме,
среши ме, облечи ми някоя от роклите
на леля Милка, пръстените ми сложи.
Ще тръгнем заедно. И ний
на своя ред ще си заминем.
© Мирела Иванова,
© Издателство LiterNet,
16. 12. 2003
=============================
Публикация в: Мирела Иванова "Памет за подробности",
С.: ИК "Пан", 1992.