ОТСЪСТВИЕ
Твое дете е радостта.
Такова гарвановочерно, и личицето му изопнато,
повтарят те и нервните му пръстчета,
и устничките, сключени недоверчиво.
Зло улично хлапе, душата си през зъби плюе,
знае мръсни думички
и дай му да прецапва локвите,
"мърльо, мърльо, писанче,
сините ти очички
светят като звездички..."
Твое дете е радостта.
До късно свети лампата и виждам
как се прибираш, как го водиш за ръчица,
такова гарвановочерно, налудувано,
цялото в прах,
ей, колко сме сърдити,
какви са тия страшни мускули,
"мърльо, мърльо, писанче,
сините ти очички
светят като звездички..."
Твое дете е радостта.
На масата са шоколадите и книжките,
една лъжичка мед, едничка, да не кашляме,
превързано краченцето,
издухано носленцето,
приятели ли сме - приятели! -
възглавничката е торба със приказки,
сега ще ни приспи, ще ни приспи,
"мърльо, мърльо, писанче,
сините му очички
светят като звездички..."
Сънувам, че ми казва:
мамо.
© Мирела Иванова,
© Издателство LiterNet,
16. 12. 2003
=============================
Публикация в: Мирела Иванова "Памет за подробности",
С.: ИК "Пан", 1992.