ХИМН
Страхът все по-страшно и гордо се възцарява
в дните и нощите на тази несвършваща зима.
Със сянка от спомени, с белези от забрава
остарява лицето ми - отвратено, неотвратимо.
Между мен и мен е страхът. Един и същ
от вика до шепота:
"Пепел е тялото, душата - сажда."
Докога ще е зима и ще се лее слепият дъжд,
щом не я настига нечия жажда...
Озарено от въздуха недостигащ и думите скръбни,
остарява лицето ми, лицето ми си отива.
Затворен кръг е животът, извървяваме го по тъмно,
а като никога - като никога! - аз съм жива.
© Мирела Иванова,
© Издателство LiterNet,
16. 12. 2003
=============================
Публикация в: Мирела Иванова "Памет за подробности",
С.: ИК "Пан", 1992.