ЕДНО СЛЕД ДРУГО
Не знам какво е, но не е това.
Липсват ми дом, търпение и гривна с малахит,
неназовимите нежни ненужности,
които ме усмихват сутрин
и ми подават рамо през деня,
но пък ми липсват дни, в които
да си принадлежа, да препрочитам
"Война и мир", да паля свещи
на мъртвите, да се разхождам под дъжда,
но пък ми липсват
обувки за дъжда, а в магазините
няма обувки, шлифери и термоси,
в които чаят да остава топъл
до вечерта, но пък ми липсват вечери
на чаша чай, когато са прибрани
оръжията за семейната война,
а в службата е тържествувал мир
и думите излъчват свобода и бъдеще,
но пък ми липсва
трето око,
за да прозра какво е, щом не е това.
© Мирела Иванова,
© Издателство LiterNet,
16. 12. 2003
=============================
Публикация в: Мирела Иванова "Памет за подробности",
С.: ИК "Пан", 1992.