АУТОПСИЯ НА ДУМАТА
Не разбрах кой трупа й захвърлил е тука,
остаряла и страшна, и страшно красива:
разлъка.
Лицето разграбено, празно от мъка,
косите разчорлени и челото от бръчки пропукано.
Разкървяват се пори и пориви, страхът се оголва,
разломени са костите и трупът се разлага от болка.
Разлетяват се бледи ръцете, тишината разблъскват,
разсечен е възела,
зее вратата разкъртена,
разотиват се пътища, погледи, стъпки и устни,
разбулва се тайната и дъхът се разпръсва.
Ослепяват прозорците и в стъклата размътени
се разбягват лъчите: р а з л ъ к а
. . .
р а з л ъ к а
© Мирела Иванова,
© Издателство LiterNet,
16. 12. 2003
=============================
Публикация в: Мирела Иванова "Памет за подробности",
С.: ИК "Пан", 1992.