ВЛАКОВЕ МОИ
Влакове мои, нестроен оркестър без възторжена
публика,
неуют и бездомност, просто нанякъде - само не тук.
Непознати вместо приятели, сама вместо излишна.
Заминавам-завръщам се вместо вдишвам-издишвам.
Влакове мои, нестихваща музика за обречени
в часовете, когато до нищото съм достигнала вече.
Чанта, пуловер, молив (на върха му думата
премълчана) -
и отново с релси превързана новата рана.
Влакове мои, накъдето ми видят очите сега, накъдето...
Хвърчах по земята, вече е време за слизане на небето.
Пътуване вместо въздух. Въздухът вместо мене
край прозорците отминаващи стене.
Влакове мои, предпоследно сбогом на всичко и всички,
дето все ме забравят, защото все повече ги обичам,
на случайното огледало, в което веднъж видях
как трепти ореол от невинност над грешната ми глава.
Влакове мои, до изнемога неслучваща се промяна,
оцелявам в еднаквите ви купета - смътно, безсънно,
припряно.
Експресни илюзии, болни възторзи, безпътица като път,
влакове мои - моя отложена смърт.
© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.