СТАТУЯ
На Албена Хранова
Приятелство, фенер за непрогледното ми аз,
все по-мъждиво пламъкът ти ме докосва.
И ако нямам сили да извикам с глас,
то е защото моят вик ще те изпроси.
Приятелство, човек в човека тъмен, дом.
Но днес ключът не е под изтривалката.
По стъпалата ще се спусна опипом
до примката, която твоите ръце разхлабваха.
Човек в човека тъмен се усмихва хищно.
Угасва пламъкът. Строшени са стъклата.
Кръвта и паметта изтичат в Нищото.
Приятелство, за да се вкаменя във твоя статуя.
© Мирела Иванова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2004
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Мирела Иванова. Каменни криле. Варна, 1985.