* * *
web | Античност след античността
Отивам си. Решил съм твърдо.
Тъй твърдо съм решил,
че вече съм трошлив от твърдост.
От силата, с която ме държиш,
се роня между твоите пръсти
и безвъзратно се изплъзвам.
Питаш ме, защо съм с теб?
Но дори защо съм с теб, сега не зная.
Помня шепота ми, твоето ухо,
между "да" и "но..."
розовата и подвижна запетая.
Помня, значи е било.
Споменът е изпоцапано от времето стъкло,
поотчупено на края.
Отпусни ръце.
С тези длани, свити толкоз яростно и плътно,
нито можеш да ме спреш,
а не можеш и да ме прегърнеш.
© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2004
Кирил Мерджански. Античност след Античността. Варна: LiterNet, 2004