ЛЯТО

web | Античност след античността

Тегнеше отгоре облака,
но внезапно го подхвана вятъра,
както пухчетата от тополите
между небосвода и земята.

Ах, навярно бил съм много болен,
вън е вече лято -
мои са отново
най-потайните пътеки на съдбата.

Може би съм точката, в която
слънцето достига до целта си...

Колкото да съм живял,
ще ми е малко.

© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2004
Кирил Мерджански. Античност след Античността. Варна: LiterNet, 2004