* * *

web | Античност след античността

Като дъх по немито стъкло
зимата, виж, се стопила
и в калта на квадратния двор
всичко пак се затваря унило.

По средата дърво -
мокро и хилаво,
с пролетта неизвестно защо
всичко тук се смалява и свива.

Само ти, с просветлено чело,
се завръщаш от душа щастлива...

Слънчев лъч, огледало, легло
и прашинки в лъча - като живи.

© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2004
Кирил Мерджански. Античност след Античността. Варна: LiterNet, 2004