ІХ. NARDUS citaroedus in scaena obitus
- vixit annos XXIX
(НАРД китаред, издъхнал на сцената - живял 29 години)
web | Античност след античността
|
5
|
Влудяващо висок, протяжно нежен, потрепвайки, замря гласа над осветената от множеството факли сцена. Но вместо обичайните овации, възторжените възгласи на възхищение - |
|
10
|
уплашени лица, тревожен шепот, суетене и писъци тук-там сред почитателките ужасени... От най-пленителното гърло ненадейно избила бе като фонтан кръвта... |
|
15
|
Сега тук китареда Нард лежи погребан и с полъха на вятъра зелената трева над него, поклаща въпросително стебла: щом край на всичко е смъртта, |
|
20
|
то струва ли въобще да се живее... О, как ли с пеене Орфей е запленил безмилостния Хадес; а в този гроб студен и влажен безследно ще изчезне всичко - |
|
25
|
езикът, устните, божественият ларинкс... И все пак, пътнико, за китареда Нард не съжалявай... Той имаше в излишък от това, което малко смъртни притежават: |
|
30
|
всеобщата любов, невехнещата слава... И щеше да е най-щастливият човек, града ни, който някога е посещавал, ако не бе слуха: заради тембъра, от който тъй се възхищавахме, |
| той бил навремето скопен от господаря си. Животът е невероятна песен, ту тъжен е, ту весел. |
© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2004
Кирил Мерджански. Античност след Античността. Варна: LiterNet, 2004