VІІ. AELIA - vixit annis XXIX
(ЕЛИЯ - живяла 29 години)
web | Античност след античността
|
5
|
Девет години едва с теб, моя Елия, двама щастливо живяхме... Имахме всичко: лектика1, дом край града, но - завидя ни злосторникът фатум!2 Венулей Сатурнин, твой съпруг |
|
10
|
и на VII Сдвоен легион диспенсатор,3 за тебе скърби, теб безутешно оплаква: о, богове, слепи нима сте, как е възможно това - от нея по-стар приблизително два пъти, |
|
15
|
аз да съм жив, тя да е мъртва в земята? Истинска римлянка, вярна и предана моя другарка, радостна как ме посрещаше тя и колко печална след туй ме изпращаше, |
|
20
|
щом поемах отново на път към земите на дивите даки,4 но никога упрек не чух, нито оплакване, защото тя знаеше - тъй повелява дългът към любимия наш Император!5 |
|
25
|
И макар да не готвеше (с нейната римска суровост!) моите най-предпочитани ястия, тя беше голяма къщовница - пестелива, чевръста, приветлива, скромна, |
|
30
|
но също и нежно лукава, ако трябваше с хитрост да измъкне пари за подарък и аз давах ли, давах - за парфюми и гривни, балсам и помада |
|
35
|
и за вносна къна от Нумидия, нейната най-скъпо струваща слабост, но коя ли жена не изпада във паника, щом косата си, леко макар, в огледалото види прошарена, |
|
40
|
тъй че, Елия, аз и това ти прощавам и все пак ти имаше (прости, но ще кажа) един (само един!) недостатък: на своята мраморно бяла гърда леко изпъкнала бенка |
|
45
|
с косъм в средата, ала не казвам на коя - като залог, о, Елия, за верността ти аз нежната ни тайна в гроба общ ще отнеса! |
|
Ще дойда! Чакай ме!6 (с неравни и разкривени букви на лябата (sic!)7 |
NOTAE:
1. Специална носилка за превозване на хора, носена от двама или повече роби. [обратно]
2. Първоначално фатумът (или съдбата) не съществувал като отделно божество в древната италийска религия: с развитието на Римската империя обаче, той все по-често се среша в надгробните надписи като всесилен бог, от който зависи всичко; за негативното отношение на някои традиционно мислещи римляни към подобна практика виж стих 8 и сл. на епитафия № VIII (Флавии Викторин). [обратно]
3. Касиер. [обратно]
4. Даки - племена, обитавали земите на днешна Румъния; според някои видни румънски учени, даките са проторумъни и като такива се явяват първите римляни на Балканския полуостров, още преди появата на самите римляни (виж Кратка история на СР Румъния. Букурещ, 1978); това е първото и засега единствено свидетелство, че VII Сдвоен легион е бил разположен ни територията на днешна Румъния. [обратно]
5. Вероятно става въпрос за императора-философ Марк Аврелий, водил тежки и продължителни войни с нахлуващите от Север варвари. [обратно]
6. По-проницателният читател сигурно вече е забелязал, че посредственият стихописец, автор на въпросната епитафия, в последните пет стиха е объркал поетичната стъпка като своеволно е преминал от хекзаметър (междувпрочем твърде често нарушаван) в най-обикновен ямбически сенар, една твърде често срещана грешка в надгробните епиграми от този период. [обратно]
7. siс! (така! - лат.) - термин за означаване на автентичност при цитирането; въпросният надпис се явява от изключително значение за езикознанието, тъй като фиксира началото на прехода от бета към вита (levis - lebis) в края на античността (т.е. от еразмово към райхманово произношение); според някои учени обаче в случая става въпрос за най-обикновена правописна грешка - споровете продължават. [обратно]
© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2004
Кирил Мерджански. Античност след Античността. Варна: LiterNet, 2004