ІІ. MARTIA PAULINA - vixit annos
XVIII
(МАРЦИЯ ПАУЛИНА - живяла 18 години)
web | Античност след античността
|
5
|
Под този камък бял, студен и тежък е Марция - приживе весела, добра, общителна и нежна. Успява винаги смъртта, което само наше е да ни го вземе: под камъка не Марция лежи сега, |
|
10
|
а нейният умит от дъждовете скелет. Понеже тя самата пожела, оставихме й огледалото и посребрения милетски гребен. Sit tibi, Martia, |
| sit tamen terra levis sub saxo!1 |
NOTAE:
1. Нека все пак, Марция, под камъка бъде лека пръстта над теб! (лат.) - като този стих се явява versus spondaicus със силна цезура след арсис на третата стъпка (caesura penthemimeres): - UU/- UU/- // UU/- UU/- -/- -; което още веднъж показва колко високо развито в културно отношение е било населението, обитавало нашите земи през този период. [обратно]
© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2004
Кирил Мерджански. Античност след Античността. Варна: LiterNet, 2004