ХVІ. PAMPHYLIUS thraex, pugnavit
XII, palmae VIII, annorum XXVIII
(ПАМФИЛИЙ гладиатор, сражавал се с тракийско въоръжение1,
излизал на арената 12 пъти, 8 победи, убит на 28 години)
web | Античност след античността
|
5
|
Когато си забил безмилостния нож и зареве, пияна от възторг, тълпата в цирка, вълнува ли се някой там - добър ли си или си лош, |
|
10
|
другарите си уважаваш ли, кой Бог почиташ... Арената... арената е всичко, а ти си никой, никой... Ако за дружбата ми с Юлиан |
|
15
|
Барбат не беше правил намеци обидни, щях само леко да го клъцна по врата (като на Панмизийските игри2 Оптат - три дена след това живя, преди от раната да се спомине!), |
|
20
|
но щом стоящият до мене Кар3 (те двамата с Барбат партнирали на славния Партений в Тир!),4 видя как най-безжалостно го доубивам, ядоса се и вместо като флангови |
|
25
|
от лявата страна да ме прикрива, най-подло ме прониза с меча си в гърба, какво от туй, че начаса от копието на притичалия Юлиан загина - очите ми покри червена пелена |
|
30
|
и аз поех към мрачните селения на Прозерпина... А след смъртта ми станала една... В безреда почнали да се избиват без оглед на оръжието |
|
35
|
и на дадените в схемата места...5 Албин, Кордат, Порфир, Батав и даже веселият Нигер6 - оказало се, че от тях за нещо всеки някого е ненавиждал... |
|
40
|
Затуй, щом стигна до заветната врата, ще кажа на възнеслия се там Спасител:7 "Така е... вярно... да... Убиваха и аз убивах, ала обичах - въпреки това! |
|
45
|
Затуй те моля: имай милост!" А ти, нещастнико, недей поклаща укоризнено глава и снизходително не се усмихвай... На таз земя, преддверие към истинския Ад, |
|
50
|
очакващ леконравните езичници - не знаеш никога, приятел ли стои до тебе или враг... Това ти казвам аз, сражавалият се за траките8 |
| в дванадесет сражения Памфилий. Затуй, наместо мълчаливо да отминеш, над тоз така притихнал гроб кажи: Почивай в мир!9 |
NOTAE:
1. Гладиаторите са се сражавали разделени на отбори, които са се различавали по вида на въоръжението; така противници на "траките" (въоръжени само с малък щит и къс меч) обикновено били "самнитите" (носещи доспехи, голям шит и дълъг меч). [обратно]
2. От Античността са ни известни четири Панелински игри (Олимпийски, Истмийски, Питийски и Немейски); оказва се, че е имало и Панмизийски такива. [обратно]
3. Юлиан, Барбат, Оптат, Кар - типични имена на гладиатори. [обратно]
4. За гладиатор със същото име виж епитафия № VІІI (Флавий Викторин), стих 72. [обратно]
5. Т.е. според предварителната схема за протичане на сражението, в която гладиаторите били разделени по двойки. [обратно]
6. Също типични гладиаторски имена. [обратно]
7. Исус Христос. [обратно]
8. Тъй като се сражавали без доспехи, само с един малък щит, гладиаторите с тракийско въоръжение е трябвало да разчитат както на собствената си пъргавина, така и на прикритието, осигурявано от техните съотборници. [обратно]
9. С тази епитафия, както повечето читатели вече са се досетили, прекрачваме в раннохристиянската епоха; променена е и заключителната надгробна формула, която вече не е "Сбогом, пътнико!", а "Почивай в мир!", характерната надгробна формула за повечето надгробни надписи от този период. [обратно]
© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2004
Кирил Мерджански. Античност след Античността. Варна: LiterNet, 2004