ХІІІ. TUSCIUS SULPINUS murobatharius
- vixit annis XLIV
(ТУСЦИЙ СУЛПИН парфюмер - живял 44 години)
web | Античност след античността
5
|
Съпруже мили! Татко наш любим! Къде ли днес лежиш незнаен, неоплакан... Дали на Скития в скованите от студ земи или в горещия либийски пясък... Освен килера, който сам си пристрои |
10
|
за съхраняване на непродадените аромати, от теб остана само скромния ти лик върху мозайката в разкошния ни атриум... О, този твой неблагодарен занаят! От Мизия, където зимата дори |
15
|
не стихваше по лимеса1 войната (и тъй добре вървеше мирото във лакримариите2 имитация на алабастър), ти вече бе за Новата година3 в Тир (гъмжащ от хора, зноен, прашен!) - |
20
|
с откриване на корабния трафик там най се търсеха парфюмите и червилата... Така кръстосваше без отдих ти моретата, земята |
25
|
според сезонните капризи на съдбата... И тъкмо да си дойдеш, да се насладиш на припечеленото с толкоз труд богатство - не се завърна, тръгнал за Коринт...4 Сега над празния ти гроб стоим - |
30
|
покрусени...5 С какви посмъртни дарове, кажи, в последния ти път да те изпратим... Останал и в смъртта неуловим като безплътните си аромати, |
35
|
ти нямаш нужда нито от лекит,6 нито от бронзова монета за устата. Където и да си - бъди щастлив... Крудела, Хеба, Хела твои дъщери и Харпия жена ти.7 |
NOTAE:
1. Границата на Римската империя се наричала лимес; като гранична провинция Мизия често ставала обект на варварски нападения (виж стихове 64-65 и бел. 15 към епитафия № VIII (Флавий Викторин). [обратно]
2. Лакримарий (от лакрима /лат./ - сълза) - миниатюрен съд, заравян заедно с покойника. в който били събирани сълзите на неговите близки, пролети след смъртта му; впоследствие, както личи и от въпросната епитафия, лакримариите били пълнени с ароматизирано миро. [обратно]
3. За римляните Новата година започвала през месец март; тъй като зимата била считана за сезон, опасен за корабоплаването, то началото на годината съвпадало и с началото на редовното корабоплаване, свързано с настъпването на пролетта. [обратно]
4. Освен като древен културен център, Коринт е бил известен още и като място за развлечения; с особена популярност се ползвал кварталът с публичните домове; като търговец на козметични средства и благовония Тусций Сулпин явно често е посещавал този град. [обратно]
5. За това, колко страшно е било за античния човек да умре непогребан, неоплакан и без извършване на съответните възлияния виж бел. 6 на епитафия № X (Порция Серена). [обратно]
6. Специален съд за измиваме тялото на покойника, заравян при погребението заедно с него. [обратно]
7. Последните редове на въпросната епитафия, продължават да бъдат предмет на нестихващи спорове в науката: особено недоумение будят имената на съпругата на Тусций Сулпин и на една от неговите дъщери;* тъй като никой що-годе нормален човек (дори и по времето на залеза на Римската империя) не би кръстил родната си дъщеря с толкова отблъскващо име, а още по-малко би се оженил за жена на име Харпия, то съществува мнение, че в случая става въпрос за умело изготвен фалшификат. [обратно]
* Крудела (crudelius - жесток, безмилостен); тъй като Хеба било името и на древногръцката богиня на младостта и красотата (дадена за съпруга на Херакъл след неговото обожествяване), според някои учени това е типичен случай на бинарна опозиция на квазисемантично ниво, получена чрез хиерогамия, довела до преобразуване на асиметричния символен ред: живот (Херакъл) - смърт (Херакъл) - обожествяване (Хеба) - в симетричен: смърт (Херакъл) - обожествяване (Хеба) - безсмъртие (Херакъл); по-разпространено обаче е мнението, че в случая става въпрос за явна подигравка от страна на неизвестния фалшификатор с бъдещите откриватели и тълкуватели на въпросната епитафия. [обратно]
© Кирил Мерджански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2004
Кирил Мерджански. Античност след Античността. Варна: LiterNet, 2004