ОТСИЧАНЕ НА ПЛАЧЕЩА ВЪРБА
Разкъсан вестник, разлепен афиш -
думите са прах от силикозна мина.
И да говориш - никой. Никой да мълчиш.
Разменям седем истини за чаша вино.
Живот ли си, животе мой.
Не дъжд вали, а боговете се лигавят.
Старица, грохнала от летен зной -
заспа смъртта и ме забрави.
Разтваря залезът последната врата
и капят с бели ризи семената.
От клоните на плачеща върба
синигери вещаят сухо лято.
Живот ли си, животе мой.
Разкъсвам с нокти късата ти риза.
Живот ли си, животе,
живот ли си
живот ли
© Кольо Александров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2008
Кольо Александров. Дъжд след хълма. Варна: LiterNet, 2008.