ОСВЕЩАВАНЕ НА ТИШИНАТА
Изтрих светената вода подир свещеника,
възседнах покрива и го разкъртих.
Небето е до мен и носи сенките
на мойте живи и на мойте мъртви.
Все някога ще се пречупи стълбата -
по удължената й сянка вечер слизам
към сляпата жена на ъгъла,
зад който всичко има двоен смисъл.
По земната кора до днес се движех -
подобно риба, вързана за корда.
И ако сложите торба на моста, ще замижам -
щом вярвам в равенството на живот и орден.
Прахът от керемидите засенчва облака.
Оранжев, залезът виси подквасен.
Без покрив къщата е блудница разголена,
която носи слънце на гърба си.
© Кольо Александров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2008
Кольо Александров. Дъжд след хълма. Варна: LiterNet, 2008.