ГРЯХ
Преди да духне снеговеят,
дървото сваля дрехата си връхна.
Преструва се на мъртво, тъй ще доживее
южнякът от гърба му зимата да смъкне.
Да се погуби живото дърво, е грешно,
но на човека му е нужен огън -
навлекли всичките си дрешки
децата мръзнат - животът им виси на косъм.
И няма избор, днес ще го събори.
По-сетне за греха ще мисли.
И като сняг се трупат грехове отгоре му,
а съвестта му като сняг е чиста.
© Кольо Александров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2008
Кольо Александров. Дъжд след хълма. Варна: LiterNet, 2008.