ГЕОМЕТРИЯ НА ТЯЛОТО

web | Дъжд след хълма

Небето е кухо и крие със ялови облаци дъното.
Мержелее надежда за друг, по-достоен живот.
Слухът се напряга да чуе шума на отвъдното,
ръката ми пише: не вярвай в измислен бог.

Сам си дърпам юздата и сам във браздата се връщам:
медът на живота е нещо подобно на глад.
Земята дълбае годишния кръг -
развален грамофон е, който връща иглата назад.

Лесно е с тялото - кротка жена и доволна вечеря -
то нехае какво ще е там, след последния съд,
но душата не можеш залъга с добрия бог Ерос:
начало е всяка религия - към грешния път.

По-добре и по-лесно е: “Блъскай в браздата,
посятото семе превръщай във плод!”
Като коня плашлив - със торба на главата...
Под чертата записвам: ако това е живот.

 

 

© Кольо Александров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2008
Кольо Александров. Дъжд след хълма. Варна: LiterNet, 2008.