ДЪЖД СЛЕД ХЪЛМА
На Христо Георгиев
Да протегна ръка - хоризонта ще пипна,
да отскоча - ще стръскам на облака влагата.
От небесното сито дъждът ще се сипне
и ще скрия с качулка главата си.
Ако имаше някой със мен, да поправим колибата,
да приготвим дърва, мека слама за одъра,
като куче ще тичам и дишам наблизо,
като куче ще срещам добрите и лошите хора.
Но се спущам надолу след острия ъгъл на ятото,
дето бяга от студ към страните горещи.
А човек е осъден. Щом слезе от хълма на лятото,
само есен дъждовна и зими студени посреща.
И отново мечти, уморени надежди -
те са щъркелът дето във моите сънища крачи.
Накъде, лятна птицо? Хоризонтът отдавна е в мрежи.
И навлизам в снега. И запявам. Не мислете, че плача.
© Кольо Александров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2008
Кольо Александров. Дъжд след хълма. Варна: LiterNet, 2008.