* * *

web | Писма, изпратени по вятъра

Пъртините са остарели пролетни пътеки,
почистили пожертвания цвят.
Сега над тях заспива зимно ехо -
сезон-мъдрец, сезон на антистраст.

Затрупани селца, любовно време
и жълтомлечен скреж по потните стъкла.
Със хрускав звук на вятъра крилете
летят през ледени зърна.

Дълбоко под студа е пепел жива,
а споменът тъче лъчи и ветрове.
И значи няма край, и значи няма минало
това е сън със дължина от теб до мен.

© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.03.2006
Йордан Ганчовски. Писма, изпратени по вятъра. Варна: LiterNet, 2004