НА ЧЕТИРИ ОЧИ

web | Писма, изпратени по вятъра

Какво да направя - луд съм!
Никой не е виновен.
Много светци покръстих
в чупене на окови.

Някъде, вече не помня,
скочих от мост във реката.
Луната беше огромен,
космически жълт израстък.

Помня и нощ край Плиска
с лумнал езически танец.
Още споменът стиска
литературното четене в кладенец.

Един юли остана в Прага,
зад халба бира приклекнал,
навъсен, кисел, ограбен
от келнери на "У Флеко" .

Имам си вече и място,
едва ненаречено лобно...
...Свири неделен клаксон
над бяла случайна болница.

Много неща пропускам,
но ангел отвътре ме гложде -
какво да направя - луд съм!
Хайде, има ли още?

Сега ме сърбят ръцете,
ребрата сами се разтварят,
дали ще светне сърцето ми -
болката? Много й здраве.

© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.03.2006
Йордан Ганчовски. Писма, изпратени по вятъра. Варна: LiterNet, 2004