КРЕСЧЕНДО ЗА УМА-ПОДЛЕЦ

web | Писма, изпратени по вятъра

О, ужасът да си с очи,
затворени от ум-подлец!
Разбира, че еднаква сила свири
върху цигулки и лавини...
...Разбира, но на сухата скала
        рисува пак
        спасителна чешма.
        В безкрайната невидима пустиня
        жонглира с целофанени цветя,
        жонглира с думи,
        жонглира с имена.

Смелчага е, но никога не пита
        в какво е силата на оня,
        прерязал с шия ешафода.
        Допреди малко - жив човек -
        сега е точка и тире.
        Тире ли?!
        Значи има още
        и пряка реч,
        и живи нощи,
        а точката или тирето
        отново ще повикат светлината
        от русите пожари на житата...

Ще гръмне вик, ще се събори писък,
ще
се
хързулне
времето
обратно.
Там,
долу,
        ниско,
                може би
                        в краката
на негово преосвещенство рискът.

Щом ешафодът винаги - разделя
прозрелите
                на точки и тирета,
                ще трябва ли да се откажем от очите,
                които правят ешафода
        низък,
        микроб железен,
        символ за разплата
        на мозъци със странна вяра,
        че острото желязо е компютър
        за програмирането на душата.
О, ужасът да си с очи!
О, низка страст да си мълчиш!

© Йордан Ганчовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.03.2006
Йордан Ганчовски. Писма, изпратени по вятъра. Варна: LiterNet, 2004