* * *

Когато залезът ален възседне
на хоризонта гърба уморен,
като момче на перваза приседнал
усмихва се скитникът Ден.

И в очите му изумрудено сини
искра от звездица блести...
О, ей сега ще си иде,
отметнал нехайно коси,
от прозореца ти ще скочи,
ще хване последния слънчев лъч,
ще го възседне и ще прескочи
на хоризонта разлатия гръб,
дето слънцето бавно притваря
уморени от блясък очи...

Бавно в стаята тъмна присядаш...
Ще отмине нощта, не плачи...

© Добринка Захариева, 2004
© Издателство LiterNet, 02. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.