ДРУГАР

Застанала до лявото ми рамо
невидима смъртта стои,
усмихва се на грешките ми само
и дните в броеницата реди.

Почукват кехлибарените топчета -
още един отминал ден...
Минутите отмервам с тънки токчета,
забързана към следващия ден.

А тя - невидима до мен върви,
усмихвам се през лявото си рамо,
очите ми са грейнали звезди -
до сетния си миг ще бъдем двама!

© Добринка Захариева, 2004
© Издателство LiterNet, 02. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.